За депресията – насериозно

За депресията – насериозно

Депресията е широкоразпространено психично разстройство, което се отразява негативно върху качеството на живот. Засяга активната, творческата част от живота на човек и значително влошава социалното му функциониране. Най-общо казано – депресията означава „спадане на налягането, на енергията“, отслабване на психическата сила и воля. Няма ниска и висока енергия, има свободно протичаща и задръстена. Е, при депресията – енергията е задръстена във висока степен.

Нека направим разграничение между клиничната депресия, която е сериозно заболяване на психиката и представлява медицинска диагноза и онези моменти, в които се чувстваме леко тъжни, потиснати, често в резултат на конкретно събитие в живота ни. Ако има реални житейски основания да бъдем потиснати, настроението следва да бъде оценено като нормално, в отговор на ситуацията. А също така може да направим и разграничението от модерното в последно време спекулиране с изказванията: „Депресиран съм“; „Оф, в депресия съм… нищо не ми се прави“, което е по-скоро признак на инфантилност, претенции и леко мрънкане, лигавене, целящо да замаскира мързел.

По последна информация от Световната здравна организация, около 300 милиона души по цял свят са засегнати от различна форма на депресия, с различна интензивност и продъжителност. Депресията може да засегне всеки – и мъже, и жени, от различни социални прослойки и професионални среди, на всеки етап от живота им. Ето защо е важно да обръщаме внимание на тази тема, защото депресията се лекува, има ранни признаци за появата й и колкото по-своевременно се предприемат адекватни мерки, това може да предотврати задълбочаване на състоянието.

Депресията е реактивна, тоест в отговор на житейска криза, която не може да бъде преодоляна и се явява като детонатор на това състояние, отдавна съществувало в латентна форма. Негативно събитие, като например загубата на любим човек, загуба на работа или боледуване от тежка болест, или продължително излагане на тежък стрес, понякога могат да отключат депресивен епизод. Понякога обаче депресията възниква спонтанно, без видима причина, поне на пръв поглед, но причина обикновено има, колкото и скрита да е тя. Може да се появи вследствие на дългогодишни неприятности, съмнения, тормоз, безспокойства, страхове, които водят до психическо изтощение.

Друг фактор, който оказва особено влияние е умората. Умората сама по себе си е естествена реакция на тялото ни, която индикира, че имаме нужда от почивка, да презаредим силите си. Но когато тези сигнали остават незабелязани, та дори и пренебрегнати и въпреки умората се полагат неадекватни усилия, това води до напрягане, свръхумора, изтощение, което пък на свой ред често завършва с депресивен епизод (или понякога свръхбъзбудимост), която е нищо повече от една псевдо-енергия, последния етап на прегарянето ни, последвано след това от дори по-тежка депресия.

Депресията е обратно на агресията – наблюдава се отдръпване от света и затваряне на агресията вътре в човек. Ето защо понякога тя се нарича и краен мазохизъм. Депресираните присъстват, отсъствайки. Те са затворени в себе си, капсуловани, изолорани, ограничен е контакта с външния свят. Вероятно, някъде назад във времето е дадено посланието – нямаш право да се противопоставяш, ще бъдеш покорен, няма да ми противоречиш или да казваш не. Тоест агресия е нещо забранено, табу и тя бива изтласкана. Потиска се живота, естествеността, спонтанността. Това силно бележи човек. А всъщност в психологията агресията (не става дума за насилие), здравата агресия е нещо хубаво – защото с нея ние заявяваме себе си, пазим интересите си, очертаваме личните си граници, в които се чувстваме свободни и незастрашени. Отстояваме се, отхвърляме, когато се налага и сме действени и активни – тоест тя е горивото, което ни задвижва напред.

Друг важен маркер на хора, предразположени към депресия – това са преди всичко изключително съвестни хора, перфекционисти, които трудно казват „Не“. Наблюдава се недостатъчен набор от социални умения. Това е важно, защото всеки човек се реализира в и чрез отношенията си с другите. Те не успяват да се справят с определени ситуации, защото когато е трябвало – не са усвоили пълния репертоар от необходими социални отговори. Характерно е наличието на така наречените когнитивни дисфункции (афективните и физиологичните са следствие от тях). Пример за такива са убеждения от сорта на „Ако имам нужда от помощ, това е равно на слабост“. „Провалът е нещо фатално, непоправимо, всяка крачка назад е катастрофа“. Тоест става дума за едно крайно и негативно себевъзприемате – отрицателно и погрешно изкривяване и интерпретиране на реалността. Черно-бяло мислене, няма нюанси. При депресия, личното значение на ситуациите е особено вредно – това на свой ред се отразява на мислите, убежденията, преживяванията, чувствата, тялото – цялото ни същество. Така например амбициозните ще са насочени към постижения във всеки аспект и ще преживяват всяка крачка назад като катастрофа. Възприемащите живота като изпълнен само с приятни преживявания ще интерпретират като фатални случаите на неизбежен душевен дискомфорт. Или пък хора, които са особено зависими към своите родители, партньор в живота – не биха могли да приемат раздялата с тях.
Когато човек е в такова състояние, ужасът и болката, които изпитва са огромни. Психиката му е поставена в менгеме и страда цялото му същество. Няма сили нито да се смее, нито да плаче, нито да изпитва емоции. Празна опаковка, лишена от съдържание.

Напълно разбираемо е близките на страдащите от депресия да се притесняват за тях, да са разтревожени и уплашени. Ето защо е хубаво първоначално да се справят със собствения си дисбаланс, за да могат да бъдат адекватна упора на страдащия в този момент. Тоест подкрепата е особено важна, защото болните от депресия не са в състояние да се погрижат за себе си, нямат ресурсите в този момент. Важно е да отбележим, че депресията не е нито знак на лична слабост, нито състояние, при което някой може да се “вземе в ръце”. Не зависи от болния да реши да „се успокои“ и да се оправи. Те наистина не могат – няма ги норадреналина и серотонина, напълно са изчерпали психиката си.
Депресията понякога се лекува трудно. Все пак зависи доколко се е задълбочило състоянието и дали е потърсена своевременна помощ. Защото в противен случай, тя може да се превърне в една хронична депресия, постоянен спътник в живота на човек. Дори тогава, холистичната психотерапия би могла да подпомогне страдащия и да го преведе внимателно по пътя на неговото оздравяване, с грижа и топлина.

Важно е хората да са отговорни към себе си и ако чувстват, че нещо не е наред – да си обърнат внимание. Защото за съжаление много хора се обръщат за помощ много след появата на първите симптоми и се налага да се справят след това с последствията. Нека не оставаме слепи за симптомите на психиката и душата си. Да имаме една здравословна доза егоизъм, за да умеем да поставяме нуждите и потребностите си на първо място. Защото ако ние не се грижим за себе си и за щастието си – не виждам логика в това, да го изискваме или очакваме от някой друг. С други думи казано – да се обичаме, да се ценим и развиваме. Да се занимаваме с нещата, които ни носят удоволствие и ни пълнят вътрешно. Да се доверяваме на интуицията и вътрешния си глас, да не пренебрегваме себе си. Да показваме емоциите си, защото те са нашата автентичност, живота в нас.

Comments are closed.