Насилието в семейството

Насилието в семейството

Много често насилието в семейството е “бурен”, който много трудно би могъл да се изкорени, защото той се предава от поколение на поколение. Измеренията на насилието са различни, но едно е сигурно – пагобното влияние върху децата, които се пречупват вътрешно.

Родителите удобно наричат своето насилствено отношение към децата – възпитание. “Мойто дете е трудно, трябва си твърда ръка”. И без значение от типа малтретиране – физическо, емоционално или психическо, скритата цел е да се сломи волята на детето и да се превърне в едно покорно същество, което няма право на глас, мнение или позиция, следователно на съществуване. Тоест едно удобно и мирно дете, което не нарушава комфорта на родителя.

Има много форми на невидимо насилие, които трудно могат да бъдат доказани. Международната конвенция за правата на детето приема за лошо психологическо отношение към децата:
– словесното насилие
– афективно отхвърляне
– прекалените или несъобразени с възрастта на детето изисквания
– противоречивите или невъзможните за изпълнение нареждания

Децата не могат да се защитят от смазващата авторитарност на възрастните и остават с единствения избор да се примирят, да сведат глава и да бъдат покорни – да търпят агресивното поведение. Или пък да се изолират, да се капсоловат и вътрешно да страдат… безшумно. Така или иначе – формирането на тяхната индивидуалност, самоувереност, чувство са стойност са сериозно компроментирани. Най-малкото защото това отношение към тях съдържа унижение, пренебрежение, игнориране, садизъм. И особено – понеже това отношение е проявено от най-важните за тях хора, собствените им родители, които доскоро са представлявали целия им свят. Доверието, сигурността, обичта, приемането и спокойствието, които би следвало да присъстват в семейната атмосфера, са безкруполно подменени с чувство на застрашеност, враждебност, страхпочитание и вътрешно “треперене” пред тежката ръка на “закона”.

Този вид страдание причинява дългока и кървяща рана в душата на човек и ако тя не биде лекувана – ще се превърне в болезнен белег, който цял живот ще напомня за това ранно предателство. И някак си “естествено”, този белег ще копнее да причини страдание на друг, ще жадува мъст и възмездие. Ще си търси други слаби жертви, които да наранява. Разбира се има и друг вариант, който изисква много повече воля и усилия – човек да се справи със собствената си болка и вътрешните си демони, да се прекъсне този порочен кръг.

Едно здраво възпитание би следвало да предава афективни състояния и отношение към живота, съобразно възрастта на детето. Тоест родителят трябва да е пораснал в личността си, за да покаже здравите модели на поведение на детето си, през собственото си поведение и примери. Да се води от любов, а не от омраза. И всичко това – в името на разцъфтяването на новия Живот.

Comments are closed.