Да допуснем, че зависимостта се възприема като нещо жизнено необходимо за оцеляването. Но ако спрем само до тук, то всички ние бихме се оказали зависими от кислорода например, нали така? В статията ще става дума за емоционална и психическа зависимост, която прави от хората „половин човек“ – несамостоятелен, роб на собствените си дефицити, в клопка на ирационалните си страхове, празен отвътре, треперещ от представата за самота… или просто казано – нещастен. Честичко и в резултат на което – озлобен и злонамерен. Вероятно и понеже някъде надълбоко в себе си усеща, че не разполага със собствената си свобода.

Какво представлява зависимостта от психологическа гледна точка? Дадено нещо става основен (често единствен) източник за задоволяване на всичките ни потребности. Това би могло да бъде алкохол, храна, хапчета, хазарт, наркотици… В тях може да се търси успокоение, любов, утеха, тръпка. Разбира се, последно изброените са в кавички. Да, това са разпознаваемите зависимости – видимият, краен резултат на характерова предразположеност. Но има и едни други зависимости, които са далеч по-прикрити, по-трудно уловими и за съжаление до голяма степен нормализирани. Най-често те се проявяват в нездрави взаимоотношения между хората. Би могло да е с нашия партньор, приятел или пък родител. Тези дисфункционални връзки могат да наподобяват симбиоза, сливане или пък канибализъм.

Психическият терен на зависимите личности е силно белязан от ранна травма от изоставяне. Ако не фактическа, то много често – индиректна. Като малки, те са били изоставени в своите нужди и потребности, предимно от майките си. Предадена е така важната доверителна връзка „майка-дете“. Оттам и доверието към живота, чийто символ е тя. В резултат на това ранно изоставяне, те несъзнателно развиват механизъм на вкопчване, с цел да предотвратят повторно преживяване на психо-травмата си. Това поставя началото на редица отклонения в техният психичен и емоционален свят, което резултира и в тяхното поведение.

Проявления:

  • Вкопчват се, за да не загубят обекта си. Целят сливане, тоест липсват лични граници. Могат да стигнат до вманиачаване по някой, обсесии, натрапливи мисли. Тази „смъртоносна хватка“ често плаши техния източник и на даден етап той си тръгва, с което пък те потвърждават убеждението си, че всички ги изоставят. И непризнато си отдъхват, защото са били прави. Ако все пак той не си тръгне, те винаги ще очакват това да се случи и ще им се привиждат реални или нереални признаци за раздяла. Напомням, че при тях няма изградено първично доверие, тоест винаги ще се съмняват.
  • Постоянно очаквайки изоставянето, те не могат да се отпуснат и да преживеят любовта. Защото рискът от болката им се струва непреодолим, убийствен. Могат много да говорят за любов, но не и да я изпитват. Ако обектът на романтичните им чувства изчезне, следва ужасът, че са сами. Те не знаят как да се погрижат сами за себе си. Имат очакването другите да ги дондуркат и претендират, че „Светът им го дължи“.
  • Ако източникът им изчезне, те са предразположени към депресивни състояния. Тъй като имат нисък праг на търппимост на фрустрации, много лесно могат да потърсят негов заместител в алкохол, храна, наркотици и др. Тоест развиват извратена интимност с нещо неживо. Там те имат псевдо контрол, защото въпросните вещества са винаги на една ръка разстояние и никога няма да ги изоставят. Но пък за тяхно съжаление ефектът им е краткотраен. А и са неудовлетворени, защото не е това, което искат.
  • В миналото, изоставени именно в дълбоките си потребности, те решават да ги рационализират и омаловажат. И на принципна на „Гроздето е кисело“, те неглижират базисните си човешки потребности и по един заобиколен, манипулативен начин се опитват все пак някак да ги задоволят. Не успяват.
  • В резултат на скачването, те прехвърлят личната си отговорност на другия, което е една допълнителна капка в чашата на тяхната несамостоятелност. Способността им за автономност закърнява все повече.
  • Трудно взимат самостоятелни решения, колебаят се, премислят, страх ги е да не сбъркат, нямат категорична и ясна позиция, подплътена с аргумети. Всичко това поради липсата на личностна сила, самостоятелност и осъзнатост.

„Зависимата личност“ е всъщност оксиморон, защото се опитва да съчетае в себе си два несъвместими елемента – своята зависимост (или с други думи – неспособността на самостоятелност) & желанието все пак да бъде личност. Намира се в това обречено на провал начинание, защото ако става дума за личност,  в смисъла на оптимално изграден идентитет – то няма как да има място за каквато и да е зависимост, тоест липса на свобода. Ако си даде сметка за въпросното, като първа стъпка – ще се наложи да избере едно от двете. В случай, че предпочете да оздравее, пред удобния дискомфорт на зависимостта – я чака доста работа. А какво би спечелила ли? Много! Свобода, истинско щастие, удовлетвореност и пълнокръвен живот от позицията на личност.