Цвети Иванова

Взиране в смъртта …Разруха, хаос и студена тишина.Тъмното поглъща. И отново тук е.Чупи всеки трепет и мечта.Светлина едва доловима,Нейде на дъното – май я има?Омагьосан кръг…В плен загубена душаЖивяла ли е някога с любовта?Или предала свободата си еЗа незначителни неща?Суета, блясък и празни слова.Шармантни одежди и горчиви блага!Бързане до полуда, гняв, тъга.Треперене до болка, паралич на гласа.Но ето я, озовала се е сам сама на прага.На прага на своята самота.Самотна душа.Със себе си останала е най-накрая.И май вече започва да…

Read More Read More

Всеки върви по своя път, изкачва стръмни хълмове или пък се спуска до дълбоки пещери. Често го пресичат пълноводни реки или пък пред нас зейва огромна пропаст, която се опитваме да прескочим. Много често и пътят ни е труден. Едни са завъртяни от урагани и изхвърлени на непознато място, други корабокрушират и се опитват да оцелеят на самотен остров. И се учим – всеки по своя начин, да намерим и усетим себе си, да опознаем потенциала си и да го…

Read More Read More