Бърнаутът не е за пренебрегване. За някои хора той не е нищо особено – временен спад на мотивацията, умора или пък модерна преструвка, през която се правим на много важни и заети. „Големи лигльовци са, не са научени на работа!“ – ще кажат те. Оказва се обаче, че същинските случаи на професионално прегаряне са доста сериозни и биха били определящи за психическата стабилност на човек за значителен период от време. Последиците могат да са дългосрочни, особено ако не се предприемат своевременни мерки. За целта е хубаво да разпознаваме ранните признаци на бърнаут, за да се изпреварят събитията и да се предотврати пика на това психично разстройство. Те биха могли да бъдат комбинация от следните:

  • Липса на смисъл – признак също така на съпътстващо депресивно състояние
  • Хронична умора в комбинация с неспособност за качествена почивка. Проблеми със съня
  • Апатичност, загуба на желание – първоначално се свързват с активности в работата, след което обхващат личния живот на човек. Възможно е той да стане асоциален, силно дистанциран, да не се грижи за външния вид и здравето си.
  • Зацикляне – невъзможност за справяне в различни ситуации, не може да продължи напред. Може да стигне и до моменти на „оглупяване“, загуба на концентрация, нарушена памет. Мозъкът дава на късо.
  • Работата на човек става целият му живот – през нея той търси да удовлетвори потребностите си. Пренася се в ирационалната действителност на работната си среда и тя заема целия му свят.
  • Усещане за безнадежност, безперспективност, отчаяние – няма решение на неговите проблеми, обречен е
  • Спад на самочувствието и самооценката
  • Страх от провал, които го блокира и затруднява случването на промяна. Куражът е химера.
  • Нарушаване нормалното функциониране на човек – цялостният му живот е повлиян, човек е нещастен и страда.

Ако усетите някои от изброените или ги наблюдавате у ваш близък, първото, което би могло да се направи е – крачка назад в работен план. Вземете си почивка – работата може да почака, здравето ви е на първо място. Нека се лимитират многобройните и непосилни работните задачи, крайните срокове и дистресът, свързан с тях. А в случай, че желаете да се погрижите за себе си и да се задвижите в посока превенция –  обърнете се към психотерапевт, с когото може да изследвате психическите си особености, които са „съдействали“ или пък не са предотвратили това състояние. По този начин ще превърнете дефекта в ефект, ще научите ценни житейски уроци и ще опознаете себе си през една по-различна призма.

Бърнаутът е известен също така като синдром на професионалното прегаряне / изпепеляване / изчерпване. Той не се случва за ден или два, а следва принципа на натрупването. Ако човек няма реалистична преценка на ситуацията и на собствения си капацитет – би могъл да се подхлъзне и да продължава да изисква още и още от себе си. Да изисква и то по един особено садистичен начин, без да се интерсува от собствените си лимити и светещи червени лампички, предупреждаващи за скорошна катастрофа. А тя се случва – рано или късно. Психиката до такава степен е измалтретирана, че следва срив на цялата система. Така бърнаутът идва „от изневиделица“, изненадва човек и се случва „от нищото“.

А за да се изпепели нещо – то преди това най-вероятно е било изсъхнало, изсушено. След което е било „стопанисвано“ недобросъвестно. След което е било подпалено… А пожарът знаете се разраства така бързо и неконтролируемо – трудно може да бъде овладян. Гори ли, гори – докато не остави след себе си пепел и разруха. След пожар градежът е много труден. А би могло да е различно. Бихме могли да се намесим на всеки един от етапите и да предотвратим щетите. Би било прекрасно, ако това стане още в началото – когато вместо да изсушаваме психиката и душата си, се погрижим за това тя да е добре.

Бърнаутът не е за пренебрегване.