Взиране в смъртта …
Разруха, хаос и студена тишина.
Тъмното поглъща. И отново тук е.
Чупи всеки трепет и мечта.
Светлина едва доловима,
Нейде на дъното – май я има?
Омагьосан кръг…
В плен загубена душа
Живяла ли е някога с любовта?
Или предала свободата си е
За незначителни неща?
Суета, блясък и празни слова.
Шармантни одежди и горчиви блага!
Бързане до полуда, гняв, тъга.
Треперене до болка, паралич на гласа.
Но ето я, озовала се е сам сама на прага.
На прага на своята самота.
Самотна душа.
Със себе си останала е най-накрая.
И май вече започва да усеща,
Да вижда? Да ухае?!
На своята свобода!
А светлината, тя ли? Вече не е едва доловима.
Мракът избледнява…
Животът побеждава.
Душа, надвила страха от смъртта.
И отново открила
Смисълът си – да обича.
И да я има!