Човек се пълни като дава, а не като получава. Това е доказателство, че самият той е инвестирал в себе си, създал е нещо свое, което може да предложи и подари. Но то няма да се изчерпи, нито ще го ощети, а напротив – ще подхрани още повече богатството му. Ще е свидетелство за неговото израстване, узряване на неговия потенциал и плод на неговата любов към живота. Ще създава в качество. Ще има в живота си красота и смисъл.

Другата алтернатива, на постоянното търсене нещо да ни напълни отвън, всъщност говори за леност, застой, за една консуматорска нагласа. Понякога дори за хищничество. Глад, който никога не може да бъде заситен, защото ще иска да погълне в своята бездна още и още. Да завлече. Да оглозга докрай каквото му се предложи. Без мисъл за отсрещния, а воден от една примитивна и егоистична нагласа. Нещо болно и тъмно. Дори мъртво.

И ако това са два варианта, двете страни на една и съща монета – да раздаваш себе си или да консумираш другите, може ли да се досетите кой човек е по-щастлив, поради това, което той самият представлява? Едва ли ще е вторият.

Тази нагласа към живота и начинът, по който се задвижваме към другите, са проявление на доброто или злото в нас, на светлата или тъмната страна, на живота или смъртта.

Да, това е избор на всеки един от нас – да гради или разрушава. Но именно тези избори, те ни определят. Да съдим за човек не по думите му, а по неговото поведение. Защото именно то издава истинската му същност и намерение. Да, вероятно някои ще успеят много умело да се прикриват и да фалшифицират себе си, но обикновено идват едни „напечени“ моменти, в които изпускат контрола от ръцете си и лъсва истинската им природа. А има и други, нежни по душа, които ще се осмелят да изберът доброто, въпреки всичко останало.

Ще завърша с цитат на Виктор Франкъл: „Човек постоянно прави своя избор по отношение на множеството възможности в момента – кои от тях ще осъди на битие и кои ще реализира? Кой избор ще бъде превърнат веднъж завинаги в реалност, в безсмъртен отпечатък в „пясъците на времето“? Във всеки момент човек трябва да решава, за добро или зло, какъв ще бъде паметникът на неговото съществуване.“

И какъв ще бъде той?