„Until you make the unconscious conscious, it will direct your life and you will call it fate“ – C.G. Jung

 („Докато не направите несъзнателното – съзнателно, то ще управлява живота ви и вие ще го наричате съдба.“ – К. Г. Юнг)

Обичаме да мислим, че съзнателно управляваме живота си, взимайки осъзнати решения. Но какво тогава управлява съзнанието ни? Под него се намират множество несъзнателни програми, които представляват огромна мрежа от основни убеждения, вярвания, механизми, неотработени емоции, адаптационни проявления, еволюционни програми за оцеляване, автоматични реакции и др. Тоест до голяма степен диригент е подсъзнанието, което заема около 95% от нашата лична територия.  

Тялото и органите ни функционира без да е необходимо съзнателно усилие. Не е необходимо да караме сърцето си да бие, нито пък имунната ни система да се бори със заболяване. Не се напъваме, за да заздравее рана. В противен случай това би изисквало огромно количество енергия.

Диаграма на мозъчните честоти и състояния:
Delta – Dreamless sleep, Access the subconscious (0.2Hz – 4Hz)
Theta – Deeply relaxed, Inner peace, Deep meditation (4Hz – 8Hz)
Alpha – Creativity, Flow state, Focus (8Hz – 13Hz)
Beta – Alert & Concentration (13Hz – 30Hz)
Gamma – High performance, Multi-processing (30Hz and above)
Източник: The Centre for Healing

Голяма част от времето си като възрастни ние прекарваме в Бета честота, която се свързва с многото ни активности. Мислене, мислене, мислене. Заети сме постоянно. Вниманието е насочено към външния свят и външните стимули. Концентрирани сме, работим. Когато натоварването обаче стане прекалено и не е последвано от необходимата почивка – мозъкът преминава в Гама честота. Тя се характеризира с продължителен мултитаскинг, работа на високи обороти и в стресова среда. Препоръчително е това състояние да е краткотрайно, в противен случай води до пренатоварване и изтощение.

Когато мозъкът ни започне да се забавя, преминаваме в Алфа състояние. Тогава вниманието ни се насочва от външния свят, към вътрешния. Оптимално будно състояние, в което си почиваме, отпускаме, релаксираме.  

Тета е още по-бавно състояние на мозъчната дейност – когато сме на път да се унесем и заспим и съзнанието ни постепенно се изключва.

Делта е най-бавното състояние, когато сме във фаза на дълбок сън.

Според една от класификациите за развитие, първите 7 години от живота се наричат Imprinting phase (Фаза на отпечатване). Период, в който толкова много структури на нашето подсъзнание започват да се формират – вярвания, системи, идентичност, механизми. В първите 3 години от живота ни сме в Делта състояние. Хипнозата е в същата честота. Следователно децата са в хипнотично състояние през цялото време. В този период те биват непрекъснато повлиявани от семейството си и значимите близки,от събитията и външните обстоятелства, от отношението към тях, от това, на което стават свидетели. В първите 7 години се поставя основата на личността им, която остава за цял живот. И каквито и структури да се градят по-късно върху тази основа, те ще бъдат напълно зависими от нея. Затова ако в ядрото, в дълбоката същност на личността липсва сигурност и стабилност, ще се сблъскваме с различни психически състояния на по-късен етап от живота си. Тогава се формира и отношението, което имаме към себе си и към света. И такова остава за годините напред.

Много важен е начинът, по който идваме на този свят. Дали сме заченати с любов, износени с вяра и търпение? Дали сме добре дошли в семейството, дали сме посрещнати с вълнение и обрижвани с обич и топлина? Тъй че, наивно и напълно погрешно би било да смятаме, че не е чак толкова важно как отглеждаме бебетата и малките деца понеже няма да си спомнят. Да, вероятно няма да имат много ранни съзнателни спомени, но тяхното тяло ще помни през усещанията и преживяванията им, а подсъзанието ще е складирано голям резерв от съдържания, които ще дърпат „конците“ им като възрастни.

Няма перфектни родители. Въпросът по-скоро е в това как да отгледаме децата си оптимално, така че да се чувстват обичани, в сигурност, важни и ценени, уважавани и свободни. Да им осигурим стабилна основа, върху която на свой ред по-късно – да могат да разгърнат потенциала си и да съградят себе си. Нека имат добро начало на живота си.