Носим маски всеки ден, различни според ситуацията, хората и това доколко застрашени се чувстваме. Опитваме се да се нагодим, да ни харесват, да се адаптираме в обстановката, да сме част от компанията. Колко пъти обаче, в опита си да се впишем, всъщност се обезличаваме? Не изразходваме ли прекалено много енергия в поддържане на един фалшив образ? Имидж, който сами сме подбрали за себе си и всячески се опитваме да „пробутаме“ на другите.

Цената, която плащаме

Така, без да разберем, започваме да се отдалечаваме от себе си – от истинската си същност. А всеки компромис ни струва частица автентичност. Уравнението е просто – не харесваме себе си, слагаме си маска (която да изиграе ролята на някакъв параван, защита) => изоставяме се. Тоест за да не бъдем отхвърлени от другите, ние отхвърляме сами себе си. Доста гениално начинание, за което малцина си дават сметка. А най-умелите всъщност стигат до там да самозалъжат себе си и да подменят насилствено личността си с избрана, привлекателна маска.

Да, маската служи за успешна защита на онези, които не могат да се отстоят по друг начин:

  •  Някой очевидно се опитва да ви засегне и злепостави – ще приемете нещата на шега, толкова е просто… (нали така или иначе не можете да му се противопоставите, по-добре да давате вид, че не ви е наранил).
  • В работата потъпкват правата ви – ще си замълчим и лицемерно ще се усмихнем… (нали така или иначе ни е трудно да се защитим, да се опълчим, изисква усилия, по-добре да преглътнем ситуацията и да се примирим)
  • Част сме от повърхностна и ограничена компания – екстра си ни е там.. (къде тепърва да търсим хора, с които можем да имаме пълноценни и вдъхновяващи взаимоотношения)
  • Партньорът ни обижда, наранява, унижава, изкарва агресията си върху вас – ще сведем глава… (нали няма нормални семейства, всеки има проблеми, това е в реда на нещата. Като съм жертва, поне ще има за какво да ме съжаляват хората)

    Всеки път, когато избираме да замълчим, част от нас също замлъква.

Алтернативата

Примери най-различни, а резултат еднакъв – фрустрация, задържана агресия, тъга, самота, неудовлетвереност, тревожност, горчивина. А как всъщност ни се иска да реагираме в тези ситуации? Може би по един по-различен начин? Да сме в контакт с вътрешната си сила, да знаем, че не бихме позволили да ни нараняват, да можем да очертаем границите си, да забелязваме предупредителните сигнали и да взимаме съответните решения своевременно. Да разчитаме на себе си. Да сме водени от избора, че няма да правим компромис с ценностите си. Да, харесваме се и ще се погрижим да сме щастливи и реализирани, дори и някой да ни отхвърли. По-добре да бъдем “изоставени” и да отпаднат някои наши „приятели“, да преживеем временен дискомфорт, отколкото да загубим себе си. Истинската смелост не е в това да угодим на всички, а да не изневеряваме на себе си.

Да бъдеш себе си не е лукс – това е най-дълбоката форма на свобода.