Социалните мрежи все по-често се превръщат в източник на зависимости. Часове наред се „скролва“ безцелно, за да държим съзнанието заето – или по-точно, упоено. Това е своеобразно бягство от реалността, която заместваме с чуждо виртуално съдържание. Виртуалната реалност е само на една ръка разстояние. Там удобно може да се заеме мястото на наблюдател и охотно да се шпионира живота на останалите. Но какво се случва междувременно с нашия собствен живот? Той бива поставен на пауза. И така, неусетно попадаме в капана на един съвременен феномен – синдромът FOMO (Fear of missing out), или страхът да не изпуснем нещо важно. 

Неусетно започваме да сравняваме живота си с този на другите. Съпоставяме обикновеното си ежедневие с всичко онова лъскаво, екзотично, вълнуващо, интересно, привлекателно, разнообразно и неповторимо, с което парадират другите. Човек започва да се притеснява: „Изпускам ли нещо важно? Изоставам ли?“. Започва да съжалява себе си и обикновения живот, който води. Самоотхвърля се. Това поражда тревожност, неудовлетворение и чувство за провал. Ошашкан, че е загубил много време и е пропуснал куп неща от живота – започва да препуска в незнайни посоки, само и само да навакса. Обърква се още повече. Тази трескава надпревара, това състезание по изглеждане и представяне за пред другите – отнема насладата от свещената обикновеност на живота.

А струва ми се, в простичките, тихи и искрени преживявания от живия живот – там може истински да ни има. Там, където сме автентични и присъстващи. И това да ни е напълно достатъчно, за да сме щастливи. Тогава ще сме постигнали JOMO: Joy of missing out – това е обратната страна на FOMO, радостта да не участваш навсякъде, а да правиш своя осъзнат избор относно важното за теб.