Енергийните вампири са умело прикрити под множество маски, но имат един основен отличителен белег – нуждата да доминират. Всъщност всеки, който изпитва силна нужда да доминира е невротизиран. Това доминиране за него се асоциира с усещане на вътрешна сигурност. Но всъщност всеки, който иска да доминира е психически слаб. Желанието за властване и контролиране всъщност говори за страх, несигурност, неприспособимост, скованост.

Също така наричани “Изтощителните хора” – те нямат капацитета, а също и желанието сами да задоволяват потребностите си, страхуват се да останат насаме със себе си, не могат да се задвижат креативно отвътре навън, да съзидават и оценят красотата в света. Деструктивни са. В голяма част са водени от инстинкта за смърт, а не от този за живот. Този инстинкт е „…дълбинна, постоянна и несъзнавана необходимост, изпълваща цялото ни съществуване.“ (П. Дако, „Триумфът на психоанализата“). Инстинктивна реакция на разстроен организъм. Чувстват се сами, празни, злобни, завиждащи, страдащи, неуверени, срамуващи се от собственото си нищожество. Ще полагат усилия да изглеждат мили, добри и невинни, но в моментите, когато загубят контрол – лъсва истинската им същност.

При тези хора най-отдолу стои страхът от изоставяне, но вместо да развиват други взаимоотношения – техният начин е да стиснат, да омъртвят, да направят зависими към себе си своите източници, за да могат максимално дълго време да паразитират. Но в една такава ситуация именно те са най-зависими – от своите обекти, които консумират. По този механизъм те си приличат с оралния характер.

При оралният характер травмата и страхът е от изоставяне. В детството те са преживели ранна депривация, лишени от внимание, от майчина топлина и от подкрепа в сензорната фаза. Убедени са, че ако бъдат изоставени, няма да могат да се грижат сами за себе си. Вкопчват се в другите поради тази причина и това им пречи да функционират автономно. Демонстрират нуждата си от беузловна подрекпа, утвърждаване и любов постоянно. Няма други, само ТЕ. Интелектуализират чувствата си – ще говорят за любов, но никога няма да я преживеят. Имат постоянно усещане за вътрешна празнота и претенция другите да я запълнят. Тази празнота е именно резултат от потискането на дълбоките чувства, които ако изплуват на повърхността, ще се асоциират с травмата от изоставянето. Зависими са и имат усещането, че всичко им се полага по презумция. Консумират другите без да се интересуват от тях.

Пагубно е влиянието им в семейството, защото там съжителството е най-дълго. Там те намират слаби членове, към които лесно могат да пренасочат агресията си. Около тях човек трябва да стъпва на пръсти, да се съобразява, да предусеща настроенията им. Общуването с тях води до доброволно потъпкване на личността, много нагнетен яд, вина, малоценност и хронично самоподценяване. Карат те да трепериш от яд, налага се да преглътнеш гнева си, да си послушен и покорен. Бонтуваш се, но само вътрешно. Става дума за силно нагнетена агресия, която дълбае отвътре. Но все пак да не забравяме, че всеки има право на избор в какви взаимоотношения ще влезе и в крайна сметка намира това, което си мисли, че всъщност заслужава. Т.е. онези, които позволяват да се отнасят с тях по този начин, също са съучастници, а не невинни жертви.

Енергийните вампири са враждебно настроени към другите и често се стремят да ги държат на дистанция от вътрешния си свят. Ако допуснат някого близко до себе си те са загрозени от различни опасности – да загубят властта си, да се преживеят като „уязвени“, да бъде видяна истинската им гнила същност. Тогава маската ще падне и имиджът ще загуби важност. Проявата на интимност и чувствителност често се възприема от тях за слабост, за нещо срамно. Това е движението, което истински не умеят (интимофобия), но за което много силно копнеят. Това е и една от отправните точки, през която може да се пробие дебелата защита на изтощаващите хора – да се преодолее враждебното им и деструктивно отношение, да се спечели доверието им, да се стигне до истинската им същност и да се даде послание, че не е толкова отблъскваща, колкото те я преживяват. Това обаче е взаимен процес, тоест трябва да има желание и от тях да слязат надълбоко в себе си, което пък от своя страна би било индикация за възможна промяна. Рядко се стига до това истинско желание за промяна, защото е много по-лесно наготово да консумираш другите, вместо сам „да си сготвиш“.

Имат поведенчески дефицити в резултат на потиснати чувства и незадоволени потребности. Несъществени са, следователно търсят реванш. За това по един или друг начин се стремят хората около тях да са нещастни и да страдат. Имат много силни садистични наклонности.
По какво много лесно могат да се познаят енергийните вампири? Около тях се чувстваш изтощен, изконсумиран, блокиран. Трудно е да им се противопоставиш, да ги отблъснеш, да защитиш границите си и да отприщиш емоционалната си враждебност. Чувството за вина те спира и си оставаш блокиран и фрустриран. По интуитивен начин тялото ти реагира, като се заключваш – скръствайки ръце и крата, отдръпвайки се от тях. Тяхната компания е неприятна, натоварваща, изсмукваща живота и енергията. Енергиен вампир може да е както и прекалено обгрижващата и бдяща над теб майка, така и досадната ти приятелка, която се опитва да стовари на теб всичките неприятности, които са й се случили.
Изтощителните хора се прикриват много умело за „невъоръщеното“ око. Маските могат да са най-различни, но едни от най-разпространените са тези на ревнивците, майките-квачки и авторитарните особи.

Майките- квачки:
– Обсебват, всмукват, обезличават, отглеждат зависимо от нея и неуверено дете, което е равно на психическа и емоционална смърт за него. Сякаш искат да го върнат обратно в утробата си. Не му позволяват психически да израстне.
– Често влизат в така привлекателната роля на жертва и вече могат по един подмолен начин да изразят лакираната си агресия.
– Наблюдава се емоционално изнудване и манипулация. Фокусът със сигурност не сте вие и вашите нужди, колкото и да се опитват да ви убедат в това. Най-умелите сред тях всъщност манипулират децата си, недавайки им това, от което имат нужда – свобода.
– Често възпитават в страх, защото искат децата им да останат до тях, да нямат смелост да ги напуснат. Това е силно фрустрираща форма на контрол, в която всъщност има завист към детето, пред което тепърва животът предстои, докато при родителя той залязва.
– Те носят една от най-опасните маски – на „добротата“. Но обектът на тази така наречена доброта всъщност се чувства задушен, малък, незначителен, неспособен. От там и хронична неувереност, която ще присъства след това в живота му като възрастен. И кой може да се противопостави на такава доброта, любов и загриженост? Именно тук чувството за вина сковава обектите, те остават в тази коварна клопка дълго време и продължават да тъпчат в себе си агресията. Често в тези ситуации те изпитват напираща отвътре емоционална враждебност, която не си позволяват да проявят – това е и един от сигурните знаци, че срещу себе си имате енергиен вампир. А всъщност истинската грижа е съгласно нуждите на другия и не бива да бъде натрапвана.
– До такава степен вярват в своята доброта и жертвоготовност, че често не осъзнават какво вършат. Но дъбоко в себе си се тормозят от грозотата на истинските си мотиви – тема, която се стремят всячески да отбягват.
– Когато детето е момче, често при него се създават предпоставки за латентна хомосексуалност в опит да избяга от майка си (която го е всмукала и обезмъжествила) и от жените като цяло, които биха направили същото. Страх от кастрация, страх, че жената ще го „клъцне“ и така или иначе няма да му позволи да бъд истински мъж => няма смисъл да се опитва. Там където има страх, не може да има обич.

Авторитарният тип:
– Силно агресивните хора винаги са нещастни, компплексирани, с чувство за малоценност. Няма агресивен човек, който да е щастлив. Властни са по отношение на заобикалящия ги свят, само и само да не се прояви виталността. Щом те са нещастни, и другите ще са нещастни! Става дума за агресия, която е до такава степен интензивна и деформирана, че е гноясала и се е превърнала в омраза, в желание за разрушаване.
– Търсят си слаби обекти, върху които да упражняват агресията си. Да се чувстваме силни на гърба на слабия всъщност говори за тяхната нищожност. Тази доминация им подхванва мнимото усещане за сила. Но всъщност има огромна разлика между силен човек и силов такъв. Избягват силните противници, защото не биха се справили с тях. Същевременно обожават да парадират с надмощието си и да се правят на „мъже“.
– Често са раздразнителни, заядливи, държат се сопнато, отговарят кисело, крещат, доставя им удоволствие да унижават и мачкат околните.
– Следва да се направи разграничение между авторитетът (който уважава хората, истински се интересува от тях и се опитва да разгърне капацитета им) и авторитарността, което е напълно обратното – при нея командоренето е самоцел. Доминирането всъщност е компенсация на тяхната дълбока слабост и страхливост. Създава се илюзия за сила и надмощие, но тя е напълно неподплатена.
– Често нападат от страх да не бъдат подценени. Чувстват се силно застрашени, защото са слаби. За разлика от ревнивците и майките-квачки, тяхната агресия и садизъм не са дотолкова прикрити. Изпитват наслада от надмощието си и се гордеят с него.
– Постоянно си поддържа статуса – привилегия е за половинките им е да бъдат с тях, затова последните трябва да правят компромиси със себе си и да им се подчиняват. До авторитарните често застават хора, които не искат да носят никаква отговорност, дори за себе си. За това те лесно се оставят да бъдат командорени. Така те не се налага да взимат решения и да се справят с последиците от изборите си. Страхуват се от свободата си, за това доброволно се обричат на робство.
– Тяхните обекти са хора, които имат нужда от драма, мъка, страдание, скандали и наказание, защото самите те не държат на себе си и се самоотхвърлят, живеейки опъки на себе си.

Ревнивците:
– Ревността е психически недъг, който говори за слабост и неприспособимост. Издава много силен комплекс за малоценност. Колкото по-малоценни се чувстват те, толкова по-интензивна е тяхната ревност. Сами поставят на себе си много ниска цена, във връзка се чувстват недостойни, недостатъчни, незначителни и поради тази причина постоянно биват измъчвани от страх при евентуална раздяла с “половинката”. Привиждат им се съперници навсякъде, а поводите за ревност са напълно неоснователни, но в техните очи – винаги реални. Обсебват се от „любимия човек“, който държат в постоянна хватка, за да не избяга. Опитват се да го ограничат максимално от всичко, което може да отвлече вниманието на партньора им от тях – приятели, хобита, работа, странични забавления. „Любимият“ човек е най-обикновен предмет, който няма право на никакъв личен живот. Не допускат никаква проява на свобода и самостоятелност, нахълтват безпардонно в границите на любимите си и придирчиво и сърдито се разполагат в тях. Ревнивците искат да знаят всичко, да влязат дори в мислите на половинката си, за да изконтролират всичко и предотвратят евентуално бягство от техният омагьосан кръг.
– Постоянно наблюдават и са нащрек. Бранят мъжа или съответно жена си от всякакви реални и нереални опасности. Задушават и омъртвяват живота в тях.
– Дълбоко в себе си вярват, че ще бъдат предадени => от там и желанието за притежание и собственост. Когато някой преследва и обсебва – това е садизъм, който граничи с желание за омъртваване (емоционално, психично) и издава насилническата им природа.
– Ревността говори за слабост, ограниченост и бедност на афективния свят. Опитват се да запълнат вътрешната си празнота и да приглушат чувството си за малоценност през употребата на своя партньор. Стремят се да установят диктатура, за да предотвратят всякакъв опит за бягство. Крайно агресивно са настроени към всички външни хора, които биха прозряли плана им и биха се опитали да му попречат. Биха отричали до край какви са истинските им мотиви. Колкото по-крайна е тяхната съпротива, толкова в по-голяма степен се отнася това за тях. И най-малкия признак за „бягство“ на техния източник може да подпали страхотна омраза, бурни чувства, натрапливи мисли, крайни реакции и неконтролируема импулсивност.
– Ревнивците не са способни на истинска любов. Всъщност те се интересуват само от себе и са водени от напористата нужда „да затворят устата“ на крещящата отвътре им несигурност. Ревността е остра и крайна форма на авторитарност. Най-тъжното в случая е, че тази пагубна омраза всъщност е насочена към този, който твърдят, че „обичат“. А пораженията, които може да нанесе в отсрещния човек са изключително болезнени и разрушителни. А тези, които се обект на ревност и не правят нищо, за да й се противопоставят са слаби, непълноценни, нищожни, предъвкват постоянно яда си, запушват агресията си, спират потока на живот в себе си, имат угризения, чувстват се виновни и малоценни, недостойни и рано или късно се разболяват (физически или психически). Все пак до болното застава болно. Но за да останат в тази ситуация те неминуемо имат вторични печалби – онзи горчиво-сладък вкус, че някой толкова ги „обича“, за някого са толкова „важни“, за някой те поне „съществуват“ и са значими. Изключително тъжно. Силно занижение критерии, зад които стои убеждението „Аз не заслужавам“.

Всеки, който е изложен на продължителен контакт с братовчедите по далечна линия на граф Дракула (но в наши дни хранещи се с енергия) неминуемо губи целостта си, вехне, саморазгражда се и в един момент изчезва. Или поне вече няма желание да бъде себе си, да се реализира и осмисля. Пуска се по течението. За да можем да се справим с изтощителните хора, ние трябва да сме изградени личности, да не ни е страх да им се противопоставим (което всъщност би било признак на това, че уважаваме и обичаме себе си). А не можем да обичаме истински някой друг, ако първо не обичаме нас самите. Трябва да дръпнем рязко маската им и да назовем нещата с истинските имена. Това би ги шокирало, но всъщност би им отворило очите и би било от полза за тях самите. Дължим го на тях, дължим го и на себе си. Енергийните вампири не са виновни, че са такива, но са отговорни за действията си. И докато не си дадат сметка за това, което вършат, не го признаят пред себе си, не осъзнаят по какъв начин вреди както на тях, така и на близките им хора, не биха намерили истинска мотивация да се променят.