Някога, някъде срещнах този цитат и той силно отекна в мен. А в теб?

Истинският ни център… какво ли представлява той, как изглежда? Със сигурност при всеки е различен, но общото е, че е скрит под множество защити, маски, “изглеждане”. Често е скрит дори и от самите нас. Колко жалко би било, ако си остане заровен някъде там…
И това с единствената цел да предпазим сърцевината си от нараняване, от злоупотреба. Но нима е така уязвима тази наша интимна територия?! (Едва ли). Тази вътрешна барикада, не ни ли прави в крайна сметка дълбоко самотни, отчуждени от себе си и от другите?
Но когато останем на саме със себе си – знаем истината и каква е цената, която сме платили. Знаем също така, че нещо ни липсва, нещо сме пропуснали. Може би някъде по пътя сме се спънали (или са ни бутнали) и от тогава си куцукаме през живота. И удобно си затваряме очите, до един момент…
Ако този момент за теб е дошъл, ще се радвам заедно да извървим пътя до центъра на твоята Вселена. Чудиш ли се вече как изглежда той?
С обич,
Цвети