Ние сме гордо общество от маскарадни персонажи, които плачат отвътре и се смеят навън. Крием истината за себе си, изолираме душите си в опит да постигнем привидна неуязвимост, да сме на завет от житейските бури, да упражняваме власт от далеч, без да влизаме в съприкосновение с другия и без риска да бъдем разобличени в недъзите и недоимъка, които виждаме в себе си или които си приписваме. Такъв полуживот звучи измамно комфортно, но всъщност представлява огромен риск – оставаме завинаги нечути, невидяни и неразбрани. Често взаимоотношенията се разпадат, защото нито единият не е бил достатъчно смел да се покаже без маска, а души, които не се докосват, се раздалечават. Какви са ни печалбите, защо са толкова важни за нас, че се вкопчваме в илюзиите, които създаваме за себе си? Какви са страничните ефекти на това да играем роли и да затваряме душите си зад високи зидове? Какво има в света извън четирите стени на доброволните затвори, в които живеем?

Вероятно всички сте изпадали в ситуации, в които сте усещали как хората се държат странно, нетипично, изкуствено. Отговарят полит-коректно и лицемерно, но всъщност интуицията ви говори за това, че може би нещата са по-различни. Ако имаме тази интуиция, вероятно усещаме така наречената социална маска. За да различим обикновенното лицемерие от маската – да си дадем сметка, че всъщност маската я носим и пред себе си! Опитваме се всячески да се убедим, че това сме ние.

Образът, който искаме да си изградим в обществето – през тази маска ще реагираме в различни ситуации, доколко умело, доколко неумело.

Носенето на социална маска, която прикрива истинските ни намерения и преживявания, е вид защитно поведение, което цели да ни предпази от повторното преживяване на психическата болка от основната характерова травма. Ако искате, замислете се за миг за ситуациите, в които сте си казвали „Никога повече не искам да се чувствам така“ или „Ако трябва, ще умъртвя душата си, но няма дапозволя да ме боли по този начин“. Именно такива ситуации ни дават повод да изградим защитна стратегия, която да омекотява следващите удари в живота. Тактиките в изпълнение на тази стратегия, могат да бъдат най-различни, но тяхното предназначение е винаги еднакво – да не изпитваме едно или друго болезнено чувство.