Едно е да изпитваме страх, изправени пред реална заплаха, съвсем друго е да живеем с постоянен страх без видима причина. Именно това е същността на ирационалните страхове – дълбоки усещания за опасност, които не се подчиняват на логиката. Тези страхове могат да предизвикат силна тревожност, изтощение и чувство на безпомощност. Тук в пълна сила важи поговорката „На страха очите са големи“. И същите тези очи провиждат заплаха навсякъде. Разумът осъзнава, че риск няма, но тялото и емоциите реагират така сякаш нещо катастрофално предстои. 

Ирационалните страхове провокират определен модел на функциониране, на мислене и преподготовка, които има защитна функция. На пръв поглед нещата изглеждат оправдани – нали все пак се „предпазваме“. Но не и до момента, в който тази защита всъщност започва повече да ни вреди. Все едно ежедневно да се разхождаме по улицата в рицарски доспехи, от страх да не би случайно някой недоброжелател да ни покоси. Усилието изглежда несъответно на риска, нали така? Точно на този принцип разлютените ирационални страхове хабят жизнените сили и енергията на човек, а той линее под тежестта на постоянната тревожност.

Ако прекалено дълго оправдаваме ирационалните си страхове и сме толерантни към тях – рискуваме те да препрастнат във фобийни състояния, натрапливости или пък да станат неизменна част от нас самите. Ако ни е трудно да си представим себе си без конкретния страх в живота ни – вероятно това е маркер доколко надълбоко той е пуснал корени в нашата личност. И доколко ние самите сме повярвали, че това е необратим процес и сме се примирили с това „доживотно проклятие“. Предали сме се.

Несъмнено най-големите страхове са в главата на човек. И именно той е специалист в това как да ги направи още по-зловещи и чудовищни. Те може би са проекции на собсвените му демони или пък са индикация за слабите му места, за аспектите от живота, с които все не се справя, за житейските уроците, които все още не е разбрал.

Някак много вълнуващо е, когато човек осъзнае, че от него зависи да сложи край на този порочен кръг, на тази тъмна и сковаваща сила, която го управлява. Да съблече най-накрая тежките доспехи и да олекне от тежестта на тревожността. Как ли? Като спре да бъде жертва на обстоятелствата и предприеме осъзнати стъпки по посока на това да бъде автор на живота си.

От другата страна на страха живее надеждата, вярата и усещането за вътрешна свобода.
Да се освободиш от ирационалните страхове означава да се върнеш към себе си и към усещането за сигурност, което идва отвътре.