Насилието в семейството е като бурен – пуска корени дълбоко и трудно се изкоренява. То често се предава от поколение на поколение, превръщайки се в болезнен модел на поведение. Измеренията му са различни, но едно е сигурно – влиянието върху децата е дълбоко и разрушително, защото те се пречупват вътрешно, често без да осъзнават това.

Често родителите наричат своето насилствено отношение към децата „възпитание“.
„Моето дете е трудно – трябва си твърда ръка“, казват те, без да осъзнават, че зад тези думи стои психологическо и емоционално насилие. Без значение дали става дума за физическо, емоционално или психическо малтретиране, скритата цел е една – да се сломи волята на детето и то да се превърне в покорно същество, без право на мнение, позиция или глас. Така се създава „удобното“ дете, което да не нарушава комфорта на родителите си – тихо и послушно. Но дълбоко вътре в себе си то наранено от тези, които най-много обича. Що за противоречие само е това! Поставя се началото на голям вътрешен конфликт.

Има много форми на невидимо насилие, които трудно могат да бъдат доказани. Международната конвенция за правата на детето приема за лошо психологическо отношение към децата:
– словесното насилие – унижение и убиди
– емоционално отхвърляне
– прекалените или несъобразени с възрастта на детето изисквания
– противоречивите или невъзможните за изпълнение нареждания

Най-уязвимите

Децата не могат да се защитят от авторитарността на възрастните. Единственият им избор често е да се примирят, да сведат глава и да търпят агресивното поведение. Някои се изолират и затварят в себе си, страдайки безшумно. Така формирането на тяхната индивидуалност, самоувереност и чувство за стойност се нарушава. Отношението, което съдържа унижение, пренебрежение и емоционална студенина, идва именно от най-важните хора – родителите. Вместо доверие, сигурност и обич, в семейството се настаняват страх, тревожност и вътрешно треперене пред „закона на по-силния“.

Последиците

Това страдание оставя дълбока и кървяща рана в душата. Ако не бъде лекувана, тя се превръща в белег, който цял живот напомня за преживяното предателство. Несъзнателно, тази болка може да търси възмездие – да наранява други, да създава нови жертви.

Но има и друг път – по-труден, но светъл: да се излекува вътрешната болка, да се прекъсне порочният кръг и да се възстанови способността за обич.

Прекъсване на порочния кръг

Прекъсването на модела на насилие не е лесно, но е възможно. Първата стъпка е осъзнаването, че това, което сме преживели, не е „възпитание“, а болка, която има нужда да бъде излекувана. Психотерапията помага да се възстанови доверието, границите и способността да обичаме здравословно.

Зрялото отглеждане на дете предава любов, уважение и разбиране – съобразени с възрастта и нуждите му. Родителят трябва първо да е пораснал в личността си, за да може да даде здрав пример чрез собственото си поведение. Истинското възпитание се води от любов, а не от страх или контрол – в името на разцъфтяването на новия живот.