Психологическият овърдрафт: когато продължаваме да функционираме, въпреки че сме изчерпали ресурсите си.

„Не разбирам как е възможно да спя едва по няколко часа и все още да ходя на работа.“
„Да, изморен съм, но се справям някак си.“
„Нямам сили, но просто няма как да спра.“
„Няма друг вариант, трябва да стискам зъби.“

Често чувам подобни думи от хора, които преминават през период на силно натоварване, бърнаут, тревожност или продължителен стрес. Самите те се учудват как все още успяват да функционират въпреки очевидното изтощение. Една метафора, която добре описва това състояние, е психологическият овърдрафт.

Какво представлява психологическият овърдрафт?

Подобно на банковия овърдрафт, това е състояние, в което човек продължава да „харчи“ ресурси, които реално вече не притежава. Той първоначално тегли от резервите си – сън, физическа енергия, емоционална устойчивост, мобилизация и способност за възстановяване. След което му се налага да изтегли още по-голям заем, който ще изплаща с цената на своето личното щастие, удовлетвореност от живота, способност да се наслаждава и да усеща смисъла, който го движи.
Отвън може да изглежда, че всичко е наред. Човекът ходи на работа, учи, грижи се за семейството си, изпълнява задълженията си. Но вътрешно системата работи на авариен режим. Всички ние имаме защитни механизми, чиято цел е да ни предпазат именно в кризистни ситуации. Проблем е обаче, когато систематично злоупотребяваме с тях.
Защо продължаваме да функционираме?
Много хора погрешно приемат факта, че все още се справят, като доказателство, че не са чак толкова зле. Истината е, че психиката и тялото разполагат с мощни механизми за мобилизация. Страхът от провал, чувството за дълг, високите изисквания към себе си или тревожността могат временно да поддържат високо ниво на функциониране. Проблемът е, че това не може да продължава безкрайно.

Кога става опасно?

Опасността идва не когато човек започне да изпитва умора, а когато започне да я игнорира. Когато месец след месец продължава да си казва: „Ще почина след изпитите.“; „Само да приключа този проект.“; „Само още малко.“
Това „още малко“ често се превръща в начин на живот. А междувременно цената расте – „разменната монета“ вече е под формата на проблеми със съня, тревожност, раздразнителност, усещане за безсмислие, емоционално изтощение, бърнаут и депресивни състояния.

Сривът не идва внезапно, а с предупреждения

Много хора описват момента на пречупване като внезапен срив. Всъщност той рядко е внезапен. По-често е резултат от дълъг период, в който системата е работила над капацитета си. И до определен момент е успявала да компенсира. Но когато сме останали слепи за червените флагове по пътя и сме неглижирали предупредителните сигнали на тялото и психиката си – то последствията, които неминуемо ни застигат – бихме могли да преживеем наистина като шок.
Затова не е необходимо да чакаме пълно изчерпване, за да осъзнаем, че имаме нужда от почивка. От полза би било и да имаме реалистична представа за ресурсите си и да съглеждаме за наближаването на лимитите си. Превенцията винаги е за предпочитане пред интервенцията.

Истинската устойчивост

Устойчивостта не означава да издържаме на всяка цена, а да разпознаваме собствените си граници, преди да сме ги преминали. Да си дадем право на почивка не когато вече сме рухнали (или само, когато сме я „заслужили“), а непосредствено след като усетим, че живеем на кредит от собствените си ресурси.
Защото всеки овърдрафт рано или късно трябва да бъде върнат. Въпросът е дали ще го направим доброволно чрез грижа за себе си и осъзнатост, или принудително чрез изтощение, болест или криза. Цената със сигурност ще платим ние.