Екзистенциалната тревожност е онази тиха, дълбока тревога, която се появява, когато губим смисъл в живота. Често тя ни кара да се вкопчваме в притежанията и материалното (пари, коли, субстанции, та дори и хора) – в търсене на компенсаторна сигурност и успокоение на страховете. Но това е само временно убежище, едно „лесно“ бягство от наложителната срещата със самите себе си.
Когато търсим смисъл на погрешното място
Екзистенциалната тревожност настоява за наличието на смисъл в живота. Често хората допускат грешка и започват да търсят смисъл извън себе си – в постижения, в признание, в притежания. Но колкото повече търсим навън, толкова повече се отдалечаваме от вътрешния си компас и интуиция за важните аспекти в живота . Затова и тази тревожност никога не намира покой – тя се завръща, тресе човека отвътре, докато не бъде чута.
Високата цена
И така се получава, че често имането е за сметка на бъденето. Продаваме времето, свободата, младостта, ценностите си срещу пари, с които купуваме преходности. Затрупваме се с чужди изисквания и отговорности, а душата започва да более.
Сигналът на душата
Тази болка е сигнал – зовът на душата, която не издържа повече на измамата. И когато я втресе от поредното издевателство, не й остава нищо друго освен да дръпне рязко ръчната спирачка и да принуди човек да се спре аварийно. Да провиди докъде се е докарал, какви престъпления е извършил срещу собствената си природа, принципи и здраве. И кога и къде е предал (продал?) визията си за щастие. Екзистенциалната криза ни призовава да се запитаме: „Как се озовах тук? И защо живея така?“
Обратният завой към себе си
И така в един момент човек наистина спира. Оглежда се и вижда какво е загубил по пътя – времето, вярата, себе си. Разбира колко пъти е предавал собствената си природа в името на „успеха“. И тогава идва шансът за обратен завой – към себе си и към истинския смисъл, който очаква да бъде открит вътре в нас самите. Болката не е наказание, а покана. Покана за пробуждане, за промяна, за живот, в който не просто да имаме – а да бъдем истински осъществени и да живеем през своите ценности и смисъл.